Парламентът прие допълнителни мерки за борба с изпирането на пари

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Промените бяха гласувани със 128 гласа "за", 36 "против" и 10 въздържали се, предава БТА. 

С измененията се въвеждат допълнителни мерки за борба с изпирането на пари, заложени в Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), се казва в доклада на ресорната комисията по вътрешен ред и сигурност. 

В мотивите към законопроекта се посочва, че едно от основните предложения е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление, и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление (например адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.). Действащото национално законодателство не съдържа достатъчно ефективни механизми за идентифициране на лицата, които предоставят този вид услуги, аргументират се вносителите. Със законопроекта се предлага създаване на нарочен регистър. Предвижда се и отбелязване в Търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик, се посочва в доклада на вътрешната комисия. 

Със законопроекта се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както с изискванията на европейска директива за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

В доклада на комисията пише, че от Асоциацията на българските застрахователи имат забележки основно по два параграфа от законопроекта, свързани с въведеното задължение за застрахователите да заявяват пред Агенцията по вписванията при установено разминаване между представителите се пред застрахователите като собственици лица и вписаните в съответния регистър данни за действителните собственици. Посочва се, че това е несвойствено задължение за застрахователите и се изтъква, че в момента при констатирано разминаване между представителите се с документи като собственици пред застрахователите и действителните регистрирани такива, застрахователите имат право да откажат да сключат договор с такива лица.